Не съм съгласен!
Изкуството да казваме „не“
“Не съм съгласен!”
Това е проста, но и могъща фраза. Шансовете, ако сте я използвали преди, да бъдете подложени на различни степени на опозиция са големи. Повечето хора подсъзнателно избягват конфликта, но има и нещо повече — те не харесват да им се казва “не”. Особено ако са вашите началници, клиенти, аудитория на клиенти, даже и близки хора. Независимо дали хората ще го приемат или не, всички човешки взаимоотношения са двупосочна улица, а не огледало с две страни.
Като всички могъщи неща, естествено, разногласията могат често да са неправилно използвани или с цел злоупотреба. Последствията са кристално ясни — гафове или токсични резултати. Когато бъдат впрегнати правилно, имат способността да доведат до позитивен развой на ситуацията като предоставят необходимата перспектива. Контрирането невинаги е негативно. Негативно е само, ако има за цел да бъде злонамерено. Прозорливите хора усещат разликата, но разбира се, има и хора, които изпитват необходимостта от събуждане.
Конфликтът на дизайнера
При дизайна борбата за нечии идеи и обосновка са от решаващо значение за успеха. За да бъда ясен, това не е за човека, отговорен за създаването му, а за съдбата на проекта. Твърде често хората забравят, че точно това кара дизайна наистина да работи, заедно със своята аудитория или послание. Ако дизайнът служи на някакъв друг дневен ред, тогава проектът е упражнение за самодоволство и се е провалил още при самото поставяне на целите.
„Ако повтарянето на едни и същи действия безсмислено и очакването на различни резултати са определението за безумие, то борбата за проект под принуда, който не може да бъде гъвкав е лудост.“
Всъщност, ако тези обстоятелства са все по-предсказуеми и не се подобряват, тогава това са всички доказателства, от които се нуждаете, за да се изправите срещу тях. Може да се изправите, а може и да избягате. Възможно най-скоро. Казването на „не“ не е фраза, запазена само за другите — понякога трябва да си го кажем сами, да го изслушаме и да действаме на базата на този импулс.
“Не съм съгласен, защото може да имам по-добро решение.”
Доброто несъгласие не е да бъдеш „прав“, или да имаш доминиращ глас, а да си сигурен, че различното мнение се чува и вижда ясно. Правилната комуникация е от съществено значение в тези моменти, тъй като това е единственият начин да се гарантира, че нечии нужди са задоволени адекватно от всички участващи страни. Даден дизайнер може да е в услуга и на външни страни, но те са стратегически партньор зад проекта и хората зад него. Затова дизайнерите трябва да се борят за своите идеи. Запомнете! Дизайнерът трябва да бъде пасивен, но авторитетен канал за подобрение.
По-важно е да си отговорим на въпроса: „Как точно се бори дизайнерът?“. Говоренето с увереност и убеденост е неразделна част от борбата, но да бъдеш най-шумният глас в стаята е само слаба пантомима в най-добрия случай … и липса на характер в най-лошия случай. Точно както дизайнът се измерва с това колко ефективно комуникира, така и дизайнерът се измерва с това колко ефективно се аргументират за него.
Добрият дизайнер изразява загрижеността си с уравновесеност и е пламенен шампион за себе си и проекта. В една наситена индустрия, която съдържа както скептици, така и критици, малцина ще подкрепят дизайнера само въз основа на неговия талант или опит. Дизайнерът трябва да има достатъчно доказателства, за да принуди и убеди хората да го подкрепят. Това означава, че той трябва да бъде убедителен, но не и шарлатанин. Трябва да говори с уважение, честно и изчерпателно, не само, за да предаде идеите си, но и да ги защити по възможно най-добрия начин.
След като дизайнерът изрази своето становище е задължително последващите думи да си струват. Привличането на внимание може да е доста просто — особено, ако кадансът или посланието са запомнящи се или противоречиви, но поддържането на това внимание може да изчезне само за секунди. Дизайнерът трябва да продължи да формулира своя аргумент бързо и кратко като избягва употребата на цветни думи или сантиментални анекдоти. Разбира се, използването им не е напълно забранено, защото могат да съдържат съответната стойност. Дизайнерът може да е разказвач на истории, но най-добрите автори знаят кога главата трябва да приключи. Дори идеята да е субективна, нейното предаване трябва да бъде обективно или аргументът за нея е невалиден още преди да е изречен на глас.
“Не съм съгласен, защото доказателствата сочат друго.”
Консистенцията е резултат на честност и ако дизайнерът е направил своите изследвания и се е доверил на идеите, които те споделят, тогава няма да е трудно да убедите и другите в тяхната позиция. Придържането към фактите и към идеалите на човек е от решаващо значение, но той не трябва да става жертва на его, пристрастия или фалшива доктрина — особено, ако това е вашата собствена. Никой не иска да слуша упорита и неподвижна сила. Никой не иска да работи с примадона.
И все пак дизайнерът никога не трябва да изпуска от поглед целта, която стои зад разглежданата задача. И по-важното! Дизайнерът никога не трябва да се оставя да бъде тормозен от други хора, за да се смири. Все пак е спечелил позицията си по причина. Той е експерт в своя занаят и тълкувател на различни представи. Никой не може да лиши самоличността или опита, които притежава. Вярата е убедителна и заразна, но трябва да се използва внимателно и да остане отворена за адаптация. В противен случай тя се проявява като твърда и затворена догма.
„От решаващо значение за предаването на убедителен аргумент е различаването на спора с цел от спора с емоция.“
Самоувереността споделя тънката граница с това да бъдем прави и арогантни. Чувството, че сме прави в дадена позиция се простира само до истинския му смисъл, дори ако не е това, което искаме да приемем. Да кажеш „не“ означава да изстреляш залп в неизследвани води, често изобилстващи от враждебни лиги, които искат да те подкопаят или погълнат .Дизайнерът трябва да гарантира, че запасите от боеприпаси са в изобилие, за да противодействат на тези сили. Изследвания, анализи, емпирични данни, резултати от QA, препоръки, екипна поддръжка и други. Това са част от опорните точки, които са на разположение на дизайнера при подготовката за ораторска битка. Когато различаваме спора с цел от спора с емоция, те са от решаващо значение за предаването на убедителен аргумент.
“Не съм съгласен, но нека опитаме.”
Що се отнася до дизайна или креативната работа, недизайнерите често правят предположението, че могат да свършат по-добра работа от нас, или че тяхното мнение е висше. В тези случаи хората са склонни да упражняват автократично надмощие над дизайнер или проект по различни причини. Понякога дори без да го осъзнават. Техният успех се определя само от това колко власт им се дава. Задължително е да запомните, че дизайнерът е бил нает за съответната задача с причина. И ако тази причина е нещо различно от това да бъде творчески справедлив и стратегически партньор, тогава е време за категорично несъгласие.
Дизайнерът е затворен от това потисничество само ако приеме оковите, които идват с него. Никоя работа или проект не си струва този тип умалително поведение или остатъчните умствени или емоционални дефицити, които следват след това; последствията хвърлят по-дълга сянка от всяка една разлика в резюмето ви или дефицит в банковата ви сметка. Парите и работата са краткотрайни — почтеността е вечна. Е, какво цените повече?
Малко неща са по-важни от запазването на благосъстоянието и принципите на човек. И понякога това означава да кажем “не” на това, което сме мислили, че искаме или имаме нужда. Не е необходимо кариерата да бъде смъртна присъда, но дизайнерите са уморени да работят до мозъка на костите си или от осакатяващото чувство за дълг, страх или натиск. Срамно е, когато светът подлага дизайнерите на тънко забулено презрение, неуважение или най-лошото от всичко — затъмняване на усещането и лъжливо осветяване (gaslighting) — онова ужасно чувство на пренебрежително и коварно отслабване на нечий характер. Синдромът на измамника се влошава, когато вие или вашите усилия се обезценят. Никакви критерии или разсъждения не оневиняват това нарушение.
„Стандартите и предпочитанията са част от добрия вкус, докато не станат неизмеримо високи или непоносими.“
Важно е да запомните, че това не са закони и те не могат да управляват вашите решения с железен юмрук. Всеки, който твърди обратното, аз бих го нарекъл тиранин. Дизайнерите трябва яростно да се борят срещу тази тиха неприязън и да уважават индивидуалната си стойност и идеи, независимо дали това има своята цена. Защото в крайна сметка… само вие можете да определите цената, която искате да платите.
Да, критиката е неизбежна, както и разногласията. Но когато и двете са градивни, трябва да бъдат прегърнати с отворени обятия. Предупреждавам, че те трябва да се говорят внимателно и с уважение, а не с раздвоен език или витриолно поведение.
Тези, които твърдят, че това е просто „така работи индустрията“ или „корави са, защото искат да ви направят по-добри“. Точно тези или допринасят за тази злоупотреба, или са доволни от нея. Нито едното, нито другото е приемливо. Никой не заслужава това ниво на случайни злоупотреби или безразличие. Емпатията и нравите са от съществено значение и то до леглото на творческия процес.
Стигаме и до най-същественото. Време е да разберем какво означава да не се съгласяваме — правилно и с уважение?
- Да не се съгласиш означава да поемеш собствеността върху усилията си и да се гордееш с тях дори, когато никой друг няма да го направи.
- Да не се съгласиш означава да се защитиш от автокрация и потисничество.
- Несъгласието означава да се предотврати появата на лоши решения.
- Да не се съгласиш означава да поставиш под въпрос валидността на сценарий, когато преследваш подобрение.
- Да не се съгласиш означава да бъдеш част от колаборация, която не оставя необърнат камък по пътя си.
- Да не се съгласиш означава да действаш според инстинкта, а след това да се противопоставиш на разума.
- Да не се съгласиш означава да зачиташ итеративния процес.
Дизайнът е път, покрит с много препятствия и не всички се решават лесно. Задаването на въпроси е от съществено значение, а понякога въпросите са много по-трудни, отколкото бихме предпочели да бъдат. Усвояването на изкуството на конфликта не е просто тактика за използване в дизайна, а е основен принцип.
Разногласието не е нито в подбирането на битка, нито в това да бъдеш безразсъден противник. Става въпрос за вслушване във вътрешния глас и повишаване на отношението или мнението по даден проект. Може да си прав, може и да грешиш, но никога няма да знаеш със сигурност, докато не опиташ. След като го направиш… ще се почувстваш много по-добре.
Често чета доста материали от различни автори, но това е един от най-ценните и вдъхновяващи. Реших да го преведа, защото съм убеден, че ще е полезен и разбран. Точно такива статии, съдържащи примери и насоки, водят до личностното усъвършенстване, креативността и подобряване на уменията. Освен всичко друго, текстът засяга изключително важен принцип, който трябва да бъде част от процеса на работа на всеки дизайнер. Оригиналът е на James Edward Bonilla :
Дълга, но поучителна статия. Заслужаваше си отделеното време, нали? Дискусията, след прочитането, е задължителна. Аз съм на разположение за нея. Където ти е удобно. Ти избираш. Изрази своето мнение в нашата facebook група или Slack канал #location-Bulgaria. Стани част от Friends Of Figma, Sofia, за да имаш достъп до всички статии и материали. Но това не е всичко. Можеш да участваш и в организираните от нас събития, които събират различни хора, с различен опит и различно мнение. Научи. Адаптирай се. Научи. Приложи наученото. Развий уменията си. Присъедини се към нас напълно безплатно.
